Взаимоучене (Peer Learning)

Ако обобщим цитираните по-долу дефиниции:

Взаимоученето е взаимодействие между равни (учащи) по учебните им цели, при което всеки може да е ту обучаващ, ту обучаван по почти всичко, във всякакъв контекст, офлайн и онлайн, и при висока степен на самоорганизация.

"Един от най-видимите подходи към взаимоученето произлиза от когнитивната психология и се прилага в рамките на стандартния образователен модел: „Взаимоученето (англ. Peer Learnin) е образователна практика, при която учащите си взаимодействат за да постигнат образователни цели.“[1] Други автори, включително Дейвид Буд, описват обучението от връстници като начин за преминаване отвъд независимото към взаимозависимо или взаимно обучение между връстници.[2] В този контекст то може да се сравни с практиките, които се наричат ​​кооперативно обучение. Но други съвременни възгледи за обучението от връстници минимизират ограниченията и гледат на „обучението между равни“ като начин на „учене за всички, от всички, за почти всичко“.[3] Независимо дали се провежда във формален или неформален учебен контекст, в малки групи или онлайн, взаимоученето проявява аспекти на самоорганизация, които до голяма степен липсват в педагогическите модели на преподаване и учене."

(Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Peer_learning)

В УКУ взаимоученето се случва чрез седмичните взаимни прегледи на индивидуалната работата - творчески проекти и на материалите за презентирането им (слайдове, видеа и пр.) -, и размяната на взаимната обратна връзка между съгрупниците.