Оцветеният текст показва заемките на УКШ от този модел

 УКУ-моделът е по идея на Роза Бяла - автор и координатор на УКУ -,  възникнала по време на участието ѝ в експерименталната, едногодишна онлайн версия на софийското Пространство за учене “Пътеки”. Собственият практически досег с практическо приложение на демократиченото образование е безценен.

 “Пътеки” е функционираща реално, неформална градска школа, която творчески прилага модела на демократичното образование съобразно нуждите на родителите и децата. Децата на основателите на частната школа учат в нея и всъщност заради тях е създадена тя - като материализиране на представите, идеите и нуждите им. Школата е продължение на частната детска градина, съществувала преди това и създадена със същите подбуди. Чудно е да се види какъв образователен формат би могъл да се появи след години, когато децата на основателите навлязат във възраст за средно и висше училище.

Впечатленията на Роза Бяла с нейните думи:

  “Беше изключително преживяване и привилегия да бъда част от този онлайн експеримент за известно време. 

 Там придобих безценен практически опит в демократично, неформално училище, както и изключително важни и полезни уроци и от грешките - преди всичко собствените ми -, и от успешните примери на колегите и целия колектив.

 Аз единствена от учителите работех само в пробната онлайн версия на школата, тъй като наскоро бях започнала екоживот на над 150 км разстояние от тях. Другите колеги - все харизматични, креативни, компетентни и с широк кръгозор - , бяха основно ангажирани на място, в реалното офлайн “Пътеки”. Това, смятам, бе минус за мен защото не можехме да се усетим с децата, особено с оглед на възрастта им (5-8-години). а и моята. Аз самата имах тогава 5-годишен опит с частни, онлайн уроци по английски само за възрастни. Преди това - няколкогодишен опит в частни езикови школи пак предимно с възрастни…

В “Пътеки”  преподавах английски, културно-историческо наследство (втората ми магистратура) и по малко от още някои неща, от които разбирах. Липсваше ми съдържание, което е ключово за онлайн обучение, мисля, и се изтощавах със създаването му. Като неспециалист по обучение на най-малките, не знаех къде да намеря това, което би съответствало и на мен, и на училището. А в реалното обучение сякаш общуването е многократно по-съществено от наличието на предварително подготвено съдържание - самото съдържание децата могат да си го намерят и даже индуктивният подход се смята за по-ценен от дедуктивния в демократичните училища....

  Важни елементи от общия контекст бяха локдаун-ограниченията заради коронавирус точно тогава, с целия котел от свързани настроения съвсем не в полза на онлайн образованието. И разбира се, собствените ми битови неуредици (и сега е така) , дистреса от тях и от преходния период в живота ми….  

 Точно там и тогава у мен възникна идеята за онлайн школа, специално предназначена за еко хора и еко общности, включително екодеца. Идеята се породи и в резултат на натрупания ми вече опит и идеи за онлайн обучение. И не на последно място - поради усещането ми, че покрай различните контексти се разминавам в светоусещането, приоритетите и интересите с  останалите от колектива на училището, с децата и семействата им. Аз битувах в доста близки до първобитните условия в малка виличка в Централен Балкан, а те там - на пъпа на столицата-мегаполис… Помислих си, че вероятно бих могла да бъда по-полезна за обучението и особено социализацията на хора със сходни на моите контекст и еко цели”