top of page
Търсене

Как си самоорганизирах Практикуване в Къща Музей "Иван Вазов"

Актуализирано: 28.10

Йора-Бистра





През лятото на 2013 г. година си самоорганизирах кратко практикуване в Къща Музей “Иван Вазов” - Сопот. Тогава живеех наблизо, така че отидох право там, щом заключителното задание в края на един онлайн курс изискваше практическо приложение. Всичко мина бързо и гладко: и договарянето с директора, и краткото ми обучение-практикуване като гид-доброволец, и заключителният ми практически проект с документирането му.  Сертификатът ми от курса бе с “Отличен”. 



 1 Защо ми бе нужно това практикуване


 По онова време бях към края на  обучението си по МООК курс на нюйоркския Музей за модерно изкуство (MoMA) чрез платформата Coursera.org, чието сегашно заглавие е: "Изкуство и Задаване на въпроси: Стратегии от обучението в музея - за вашата класна стая / Art & Inquiry: Museum Teaching Strategies For Your Classroom” (гова заглавие леко се различава от тогавашното). За заключителния ми седмичен проект -  практически и документиран с видео или фото разказ, както и предишните -, трябваше да приложа в реална среда Метода на задаване на въпроси (Inquiry Method) на МоМА.  По-долу (точка 3) ще споделя впечатление за въпросния МоМА-метод ш, за интересуващите се, както и кратък обзор от ИИ (Изкуствен интелект).



 2 Как самоорганизирах практикуването си


  1.  Първо отидох на рецепцията-каса на Къща Музей “Иван Вазов” и им казах какво ми е нужно.  Те ме насочиха към директора на музея, с упътване как и кога да го намеря.  


  1.  С директора първо говорих накратко пред музея, където го чаках, а после, по-подробно - в кабинета му, Той веднага се съгласи, макар че бяхме напълно непознати и аз дори бях пришълец за градчето. Той съгласи с плана ми първо да наблюдавам как кураторите в музея работят с посетители, после да се поупражня малко, практикувайки аз самата, и накрая да си осъществя и документирам заключителния курсове проект. В ролята на доброволец, разбира се. Всичко бе договорено неформално, устно.  


  1.  Наблюдавах как работят с посетители двукратно: веднъж един от кураторите, а втория път - самия директор в гид-роля. Прочетох и онлайн каквото сметнах за нужно: за Иван Вазов, творчеството му, музея.. .

     В скоби ще вмъкна, че аз вече имах доста солидна база за случая. На първо място, литературата винаги ми е била сред любимите предмети в училище, а в гимназията си бях купила и изчела всички събрани съчинения на Вазов, наред с други - по своя инициатива. Освен това живеех пета година в родния му град, почти ежедневно разхождах кучето си край свързаните с Вазов места, а атмосферата там сякаш бе пропита с него... (Или пък обратно, творчеството на Иван Вазов е пропито с атмосферата и духа на родното му място.)

    На второ място, втората ми магистратура е Културно-исторически наследство (Културен туризъм), което е доста близко до музейното дело.


  1.  В рамките на няколкото дни ходех в музея по за час-два и всички посетители веднага се съгласяваха на предложението ми за безплатни кураторски услуги. Чаках ги до портата в двора, край рецепцията. Нямаше много посетители през пиковия курортен сезон и никакви групи - няколко семейства с деца, двойки... Но това ми бе напълно достатъчно. И на мен ми бе приятно, интересно и вълнуващо (с мъничко сценична треска) , и посетителите изглеждаха доволни. Мисля, че и за куратора/те в музея такава временна отмяна бе добре дошла.


  1.  Накрая, след като си получих онлайн сертификата от Coursera, принтирах го и отидох с него при директора, за да му благодаря. 

     Мисля, че той чак тогава обърна внимание и се заинтересува от МООК и въобще този начин за обучение. Иначе е филолог-българист, вероятно имаше опит и като учител. След години стана директор на едно от карловските средни училища и е много ценен и уважаван в това училище и в целия регион. 


 Разбира се, всяка ситуация на самоорганизирано на учебно практикуване е уникална. Действа се според нея и в контекста. Моята основна препоръка е да се търси пресечната точка на интереси, така че, по възможност, всички въвлечени да имат някаква изгода от самоорганизирано практикуване. Това е част от базовите:щ уважение и зачитане на хората.



3 Метода на МоМА на Задаване на въпроси


  3.a Удивителното в МоМА-метода


 Кураторът в нюйоркския Музей за модерно изкуство (МоМА) може да не разкаже нищо на посетителите за експонатите в него (макар че аз разказвах тогава за експонатите и за Вазов). Там дори може да няма табелки с названия на експонати и авторите им. Това, което кураторът прави, е да задава въпроси, така че хората да сравняват неща в произведението, да асоциират, да предугаждат… 


 Едно от седмичните ми задания към МООК курса бе да избера произведение от галериите на уебсайта им и да задавам съответни на метода въпроси на някого. При което моята събеседничка успя да предугади ключови неща около избрания от мен автопортрет на известна афро-американска фотограф-художничка - силуета й в черно и лилаво по специфична техника. 


При практикуването ми в музея на Вазов за заключителния проект към курса, приложих МоМА-метода на въпроси изцяло само към най-голямата картина-стенопис. Тя заема почти цяла стена в музейната зала, която е допълнително построена до двора с къщата. 


ree

 В УКУ-Бистра МоА-методътна въпроси може да се прилага от:

Така че препоръчвам този МООК курс на участниците в УКУ-Бистра.



 3.b Кратък преглед на МоМА-метода на въпроси от ИИ (Изкуствен интелект)


​„Методът на Задаване на въпроси (inquiry method) на MoMA (Музея за модерно изкуство на Ню Йорк), съдейки от техния курс „Изкуство и Задаване на въпроси“ ("Art & Inquiry") и други ресурси, учи обучителите да използват отворени въпроси и внимателно вглеждане (close looking), за да насърчават критичното мислене у учащите. Този подход измества фокуса от обучителя, който предоставя информация, към учащите, които активно изследват и интерпретират произведения на изкуството – метод, вдъхновен от образователната философия на Джон Дюи. MoMA предлага професионално развитие и онлайн курсове по тези музейни стратегии за преподаване, които могат да бъдат интегрирани в класните дейности по различни предмети.“ 

(Превод - също от ИИ, с малка редакция от Й.-Бистра)



 В заключение, самоорганизирането на Практикуване е излизане извън руслото, може би и извън зоната на комфорт, което напълно си заслужава. Понякога то става лесно и бързо, а друг път може да изисква повече усилия и време. Във всеки случай, то доразвива ценни умения и качества, полезни в живота.



Препратки:



 
 
 

Коментари

bottom of page