Ученето като смисъл на и ценност за човешкия живот в ИИ-времената и отвъд “машината за пари”
- Yora ATANASOVA
- 26.09
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 3.10
Опит за футуризъм
Ученето отвъд глобализма в ИИ-епохата - учене на “просто хора”, престанали да са "човешки ресурс”, ще е толкова различно от днешното образование, както ще са различни и обществата и общностите. То няма да е обучение и вероятно няма да е под управленска шапка на специализирани институции, доколкото едва ли ще има ресурси за тях, а и смисъл от тях. Но простоученето ще използва някои нови технологии като инструменти, сред тях и ИИ. Последните могат да бъдат набавяни при обмена между двата типа общества- общностите на простохората и глобалното хипер-общество .. Или простохората може да намерят начин да развиват информационни технологии (ИТ) екологично, неиндустриално и без физическо концентриране на огромни ресурси. И както футуристът Алвин Тофлър предвижда в книгата си “Третата вълна”, естествен резултат от технологичното развитие ще са стоки и услуги по индивидуална мярка. Предвижданията му към момента изглеждат погрешни, но възможно е да преживяваме насилнически преходен период към описаното от него. Силата на атома, преди да получи мирно практическо приложение в атомни електроцентрали, бе използвана за атомни бомбардировки над японските градове Нагасаки и Херушима.
Тук опираме и до въпроса кое в еволюцията на двойката общество-технологии е водещо: дали развитието на технологиите или на обществото Или пък ту едното, ту другото е води и предопределя другото.
1 Кратък поглед назад във времето
Индустриалният капитализъм - машината за пари, наближава 5 века и в днешно време е глобален - къде прегърнат доброволно, къде наложен. През 1940-те години на 20 век Ерих Фром написа:
„Вместо да бъдем независими господари на живота си, ние се превърнахме в „зъбни колела в бюрократичната машина“. Нашите мисли, чувства и вкусове са манипулирани от правителството и индустрията.“
„Образованието създава машини, които действат като хора, и произвежда хора, които действат като машини.“
В някаква точка от развитието на “машината за пари” (1833 - филантропът Робърт Оуен) се появява хуманно течение в индустрията, в което започват да се грижат по -добре за винтчетата -хора, било заради хуманизъм или за повишаване на продуктивността. През 1917 цяла една огромна държава по революционен път превръща това хуманно течение в държавно кредо, но се проваля около 70 години по-късно.
В началото на 21. век Изкуственият интелект и роботите все повече изглеждат като по-ефикасна алтернатива на хората за работата на винтчета в “машината за пари” и трендът е да ги заместват и изместват, включително като ценност от гледна точка на индустриалното общество.
От примитивните хора и общности насам обществото се е развивало в посока на опосредстване задоволяването на индивидуалните потребностите: първо през социална йерархия, а на второ място - посредством технологиите. Социалната йерархия се е раздувала и разширявала все повече,,обхващайки нови територии и ресурси, до глобален мащаб, със стремеж да се космизира и става вселенска. Технологиите са служели вярно на целите ли и да ги преопределяли. . Всъщност технологиите са били обвързани със социалната йерархия още от появата й - на основата на концентриране и натрупване на финансов ресурс благодарение на индустриалното развитие, производствен растеж и съответната добавената стойност. Макар че, в скоби казано, историята показва, че децентрализацията дава повече от централизацията и тоталитаризма във всяко отношение с изключение на тщеславието на върховете на пирамидите и тесногръдите интереси на обслужващите ги..
2 Същинският смисъл и ценност на човека
Дори като винтче в машината, като “човешки ресурс, човекът, човешкият живот и добруване имаха ценност за социалните двигатели на индустриалната пари-машина, поради което те се грижеха за всеки компонент, така че той да работи за тях. Но механичните и еВинтчетата сякаш все повече заличават тази човешка ценност и обезсмислят живота на масовия човек. Последният сякаш се превръща в бреме в този свят и потенциален източник на нарастващи проблеми и главоболия, за които трябва да се търсят решения, проактивно.
Ситуацията обаче изглежда съвсем различно от хуманна перспектива. Изкуственият интелект (ИИ) и робо алтернативите изместват хората само от в ролята им на винтчета и производствен ресурс но ценността и смисълът на съществуването на човека като живо същество и Божие създание, както и на всяко друго на тази земя и Вселена, си остават и може би дори ще се повишават. Хомо Сапиенс е част от големия ресурс на живота и разума, и носител на Божията Искра - както отделният индивид, така и като общност с колективно съзнание.
3 Ученето като смисъл НА и ЗА човешкия живот
Ученето за удоволствие и саморазвитие може да е новия смисъл НА живота за немалко хора, които в епохата на ИИ и роботиката вероятно ще се окажат маргинализирани от глобалния социум и обречени да съществуват благодарение на деволюционни подаяния от типа “гарантиран базов доход”.
От друга страна простоученето ще е от жизнена важност ЗА екохората - тези, които, по свой избор или по необходимост, трябва да преживяват и буквално да оцеляват чрез пряко взаимодействие с природата и в еко-симбиоза с конкретните си екосистеми от еко-коменсален тип (с полза за човека и без вреда за природата).
В този еко случай простоученето ще учене е в изконния си, първичен вид, както е било в предисторията, в пред-йерархичните общности поне десет хиляди години назад във времето.
Това учене ще е ситуирано - в конкретен контекст, ситуация и среда, както и активно или социално според ситуацията, и винаги прарктическо. (Така или иначе няма да има концентрирани ресурси и необходимост от йерархични образователна система и институции…)
В заключение - голямото НО. Това може би ще се случи, ако човешкият род и алтернативи на социално развитие и еволюция оцелеят, въпреки глобалните тоталитарни тежнения, въпреки прекаленото фокусиране върху йерархия и индустриален растеж, и въпреки пренебрегването на зависимостта на Хомо Сапиенс от живата природна среда
Коментари