top of page

У-видове Ситуирано, Познавателно чиракуване, Контекст, Контекстуално, Легитимно периферно участие

#84 Ситуираното У (познание) е широката теоретична основа, Познавателното чиракуване е метода, а Контекст-У и Контекстуалното У са подходи на ситуирано У чрез вграждане в реални или познати контексти и среди; Легитимното периферно участие обяснява процеса на ситуирано У на новаците в общност

Възраст:

Вси

Среда:

Вси

Автор:

ИИ (и др.)

У-видове Ситуирано учене, Познавателно чиракуване, Учене Контекст, Контекстуално учене, Легитимно периферно участие

.

  1. Ситуирано познание

    (Situated cognition)

  2. Познавателно чиракуване

    (Cognitive apprenticeship)

  3. Обучение на база контекст

    (Context-based learning)

  4. Контекстуално обучение

    (Contextual learning)

  5. Легитимно периферно участие

    (Legitimate peripheral participation)

___

Това групиране от нас на сродни в някакво отношение методи/подходи е с описания и съпоставяне от ИИ (Изкуствен интелект). По-подробна и систематизирана информация по всеки метод/подход има в Wikipedia и другаде в Интернет.



 Ситуираното познание акцентира неотделимостта  на ученето (което е придобиване на познание - бел. на УКУ) от неговия физически и социален контекст, докато Когнитивното чиракуване е специфичен модел на обучение в тази рамка, където учащите наблюдават и си сътрудничат с експерти, за да развиват умения чрез Скеле-метода и обратна връзка. Обучението на база контекст и Контекстуалното обучение са педагогически подходи, които целят да подобрят усвояването на знания чрез свързване на абстрактна информация със ситуации от реалния свят, правейки ученето по-смислено и релевантно за учащите. Легитимното периферно участие набляга на това, че ученето е социално, културно и контекстуално явлени, и че новодошлите придобиват умения и знания, като активно участват в автентичните практики на общността.


Връзка между концепциите

Ситуационното познание (когниция): е по-широката теоретична основа.

Познавателното чиракуване: е метод за ситуирано учене / познание.

Контекстно-базираното: и Контекстуалното обучения са подходи съобразно ситуираното познание (когниция), правещи ученето по-релевантно чрез вграждане в реални или познати контексти. Легитимното периферно участие  обяснява как точно новодошлите придобиват ситуирано познание при включването си в общност.



1 Ситуирано познание (СитПоз)

Situated Cognition 


Определение:

Теория, според която знанията и мисленето се оформят от контекста и културата, в които се случват. Ученето не е просто усвояване на информация, а е фундаментално свързано с участието в ситуации от реалния живот.


Фокус:

Цялата среда – социална, физическа и културна – действа като рамка за учене и разбиране.


Приложение:

Учене чрез правене в рамките на общности на практикуване (communities of practice) и прилагане на знанията в автентични среди.



2 Познавателно чиракуване

Cognitive Apprenticeship


Определение:

Модел за обучение в сложни умения, с насочване на учащите от експерти, чрез наблюдение, моделиране, коучинг и постепенно отдръпване на подкрепата.


Фокус:

Развиване на експертиза чрез преодоляване на разликата между теоретичните знания и тяхното практическо приложение чрез социално взаимодействие с ментори.


Приложение:

Учащият наблюдава майстор-занаятчия, след което постепенно се опитва да направи същото, с насоки и обратна връзка на майстора, учейки стратегии и умения в контекст.



3 Обучение на база контекст

Context-Based Learning 


Определение:

Методология, основава на схващането, че както социалният, така и реалният контекст са от решаващо значение за придобиването и обработката на знания.


Фокус:

Използване на конкретни, реални контексти и социални среди за подсилване на обучението.


Приложение:

Преподаване на учебни предмети чрез поставянето им в реалистични сценарии и ситуации, релевантни за учащите.



4 Контекстуално обучение

Contextual learning


Определение:

Образователна стратегия, която свързва новата информация за учащите със наличния им опит и познати среди.


Фокус:

Да се направи ученето по-ангажиращо и запомнящо се, като го поставим в значим контекст, а не като изолирани факти.


Приложение:

Използване на примери от реалния свят, практически дейности и съвместни дискусии, за да се помогне на учащите да разберат и приложат концепциите по познати и релевантни начини.



5 Легитимно периферно участие (ЛПУ)

Legitimate Peripheral Participation



 Легитимното периферно участие (ЛПУ) описва процеса, чрез който новодошлите стават пълноправни членове на общност от практикуващи, като постепенно преминават от периферни задачи с ограничена отговорност към по-централни и сложни роли. Въведено от Жан Лаве и Етиен Венгер в тяхната теория за ситуирано учене, ЛПУ набляга на това, че ученето е социално, културно и контекстуално явление, а не просто пасивно усвояване на информация, и че новодошлите придобиват умения и знания, като активно участват в автентичните практики на общността.


Ключови аспекти на легитимното периферно участие

  •  Ученето като участие:

 ЛПУ разглежда ученето като социален акт на участие в практиките на общността, а не като когнитивен процес на усвояване на знания изолирано.

  •  Постепенно развитие:

 Новодошлите започват от периферията на общността, ангажирайки се с прости, нискорискови, но продуктивни задачи. С течение на времето те се придвижват към центъра, поемайки по-централни и критични отговорности.

  •  Легитимност:

 Участието е „легитимно“, защото приносът на новодошлите е ценен за общността и е признат от нейните членове. Те не просто наблюдават, а им е позволено и са насърчавани да се ангажират.

  •  Периферност:

 „Периферният“ аспект се отнася до първоначалните ограничени отговорности и задачи, възложени на новодошлия, които служат като входна точка към общността.

  •  Общност на Практиката:

 ЛПУ е характеристика на ученето в рамките на Общност на Практика - група от хора, които споделят обща загриженост или страст към нещо, което правят, и се учат как да го правят по-добре, като взаимодействат редовно.


Как работи ЛПУ на практика

  1.  Първоначално ангажиране:

 Новодошлият се присъединява към общност (напр. чиракуване, нов екип).

  1.  Периферни задачи:

 Той започват с прости задачи, които допринасят за целите на общността, запознавайки се с речника, принципите и практиките на общността.

  1.  Учене-наблюдение:

 Чрез своите периферни дейности новодошлите наблюдават и се учат от по-опитни членове.

  1.  Нарастваща централност:

 С нарастването на уменията и знанията им, отговорностите им се увеличават и участието им става по-централно за функционирането на общността.

  1.  Пълноправно членство:

 В крайна сметка новодошлият става опитен или “ветеран“, пълноправен член със значителни отговорности в общността. Този модел подчертава, че ученето е дълбоко ситуирано и обвързано със социалния и културния контекст на общността, което прави членството динамичен процес на променящо се участие.



bottom of page