
Четене и писане на истории
#90 Учене на чужд език главно чрез слушане, четене и писане на истории на езика
Възраст:
Вси
Среда:
Смесена
Автор:
Цитиран източник (и др.)
Четене и писане на истории
Методът предполага учене на чужд език главно чрез слушане на прочит и четене на истории на изучавания чужд език.
Този метод е основен в Сугестопедия, където един учебник за ниво по чужд език представлява повест на съответните език, със съвсем малко граматика на последните страници.
Напр. историята на една девойка, която получава в наследство от баба си голям стар дом и се връща в страната на дедите си. По пътя към дома тя се запознава с различни много интересни персонажи като Петър Огледалото например, които тръгват с нея. Заедно попадат на интересни ситуации и забележителни места, което за читателите е възможност за досег с разговорния език в различен контекст…
В учебниците по английски като чужд език на най-реномираните издателства всеки текст-история се чете по три пъти, без всъщност читателите да усетят потретването защото е интересно, фокусът е върх у смисъла, а поставените задачи променят към четенията насочват вниманито към различни нюанси. Първо историята се чува на запис в прочит на носител на езика, следват поне две задачи за търсене на различна информация, които изискват ново изслушване на историята или прочитане на текста от учащия. Историите в сугестопедичните учебници са с автор Елена Гатева, сътрудник на д-р Георги Лозанов
Психологът Лев Виготски и лингвистът Стивън Крашен препоръчват нивото на трудност да е малко над текущото езиково ниво за учащия.. Използваните от тях техники за това да съответно “зоната на най-близкото развитие” и “разбираемо езиково въвеждане i+1 / comprehensive language input (т.е. едно ниво по-високо от текущото). С други думи, необходимо е да има непознати думи и изрази., като при това останалото е познато и разбираемо за учащия.
Между другото, петте хипотези на С. Крашен много приличат на теоретично обяснение на Сугестопедия, макар да не са никъде цитирани или дори споменати изобщо.
Според полиглота-лингвист Стивън Кофман по-важно е четивото да е избрано от самия изучаващ езика и да е наистина изключително интересно за него, дори ако чуждоезиковото ниво е много по-високо и текстът изобщо не е адаптиран. С. Кофман не отрича, дори препоръчва още от началото на изучаването на езика да се ползва и добър учебник.
В УКУ кратки истории и повести биха могли да се пишат от учащите и групите. Съответно да се публикуват на УКУ-сайтовете на авторите им, а най-сполучливите/популярните да се препоръчват от УКУ чрез линкове, както към въводи.