top of page

Четене и писане на истории

#90 Учене на чужд език главно чрез слушане, четене и писане на истории на езика

Възраст:

Вси

Среда:

Смесена

Автор:

Цитиран източник (и др.)

Четене и писане на истории




 Методът предполага учене на чужд език главно чрез слушане на прочит и четене на истории на изучавания чужд език.


Този метод е основен в Сугестопедия, където един учебник за ниво по чужд език представлява повест на съответните език, със съвсем малко граматика на последните страници.

Напр. историята на една девойка, която получава в наследство от баба си голям стар дом и се връща в страната на дедите си. По пътя към дома тя се запознава с различни много интересни персонажи като Петър Огледалото например, които тръгват с нея. Заедно попадат на интересни ситуации и забележителни места, което за читателите е възможност за досег с разговорния език в различен контекст…


 В учебниците по английски като чужд език на най-реномираните издателства всеки текст-история се чете по три пъти, без всъщност читателите да усетят потретването защото е интересно, фокусът е върху смисъла, а поставените задачи променят към четенията насочват вниманито към различни нюанси. Първо историята се чува на запис в прочит на носител на езика, следват поне две задачи за търсене на различна информация, които изискват ново изслушване на историята или прочитане на текста от учащия. Историите в сугестопедичните учебници са с автор Елена Гатева, сътрудник на д-р Георги Лозанов


 Психологът Лев Виготски и лингвистът Стивън Крашен препоръчват нивото на трудност  да е малко над текущото езиково ниво за учащия.. Използваните от тях техники за това да съответно “зоната на най-близкото развитие” и “разбираемо езиково въвеждане i+1 / comprehensive language input (т.е. едно ниво по-високо от текущото). С други думи, необходимо е да има непознати думи и изрази., като при това останалото е познато и разбираемо за учащия. 

Между другото, петте хипотези на С. Крашен много приличат на теоретично обяснение на Сугестопедия, макар да не са никъде цитирани или дори споменати изобщо.


 Според полиглота-лингвист Стивън Кофман по-важно е четивото да е избрано от самия изучаващ езика и да е наистина изключително интересно за него, дори ако чуждоезиковото ниво е много по-високо и текстът изобщо не е адаптиран. С. Кофман не отрича, дори препоръчва още от началото на изучаването на езика да се ползва и добър учебник. 


В УКУ кратки истории и повести биха могли да се пишат от учащите и групите. Съответно да се публикуват на УКУ-сайтовете на авторите им, а най-сполучливите/популярните да се препоръчват от УКУ чрез линкове, както към въводи.



bottom of page