Прехласнах се по методи за учене

Около седмица доработвах Методи и подходи на УЧЕНЕ за уебсайта на УКУ и всеки път с удоволствие потъвах в съвременните концепции. Дори когато се говореше за обучение, аз се абстрахирах от обучаването/преподаването - само Ученето ме интересува в момента. Как да се работи за него, как да се помага на учащия да учи колкото е възможно по-самостоятелно, по-естествено и по-свободно . Вместо да бъде ръчкан или влачен нанякъде., където друг е решил, че е правилно.  

 Тези четива, които често и изслушвах с някое еПриложение, ми припомниха първите ми месеци като студентка по Педагогика в Софийския университет.  Винаги съм обичала да уча и това е било едно от най,-хубавите и стойностни неща в живота ми., Макар че не съм била зубрачка и често съм налучквала как да уча по метода на пробата и грешката - училището, а и висшето училище по мое време не ни учеха на това…

 Та в началото на следването ми, покрай възхищението и възторга от обстановката и академичната атмосфера, за които толкова  бях мечтала, изпитах истинско разочарование от първите лекции точно по педагогика:. Бяха по Управление на образованието,  доколкото си спомням. “Каква скука!  Къде съм попаднала? Как ще издържа това” ми се въртяха в главата. Беше в началото на 1990-тр и често ми изглеждаше, че лекторите само са махнали думите “комунистическо” и “социалистическо” и си карат по старому. Докато навън всеки ден имаше някакъв митинг или  новодемократично събитие. Както казваше един колега по работа  от Архива в Бургас (първо бях приета да уча задочно ),  “спрях с двама колеги на улицата и около нас почнаха да се трупат хора,за  да разберат за какво е протестът. ..” 

 От намерението ми да се прехвърля в друга специалност (мечтаех за Психология) през първите две години ме отказаха двете ми дружки тогава - най-умните и амбициозните и курса,  с каквито не бях дружила дотогава. И те бяха започнали задочно, и ентусиазирани и щастливи като мен.  С също и многото други интересни дисциплини, свързани психология, философия, социология… и не помня какво още  -  “чисти” техни комбинации  с педагогика.  Имаше и интересни  педагогически - като История на образованието например, започвайки от Древна Гърция. Между другото сега, бидейки по-осведомена по палеоантропология,  би ми липсваш периода преди Античността …. Почти всички лекции по Теория на възпитанието, вече като редовна студентка, ,прекарах в читалните на  Университетската и на Народната библиотека наблизо, ровейки се и четейки и по това, което бях чула на лекциите, и много допълнителни неща…

  Тази седмица, докато се наслаждавах на досега си със съвременните видове учене, методи и подходи, си мислех как ли щях да се чувствам в началото на следването си, ако изучавах нещо от тях. 

Наистина бих се радвала и би ми било интересно да разбера за впечатленията на други хора от преглеждането на тези методи - и от професионалист, и от несвързани пряко с ученето. Наистина всички разбираме от учене и образование, защото сме ги преживели и продължаваме да ги преживяване, ежедневно.  Ученето просто е част от живота, както дишането.  

 Сега се каня да оправя линковете в статиите, неработещи поради някакъв технически проблем, което ще отнеме часове, ден…. Но извън това работата е докарана донякъде, затова ето линка към страницата с методи за учене, по които така се прехласнах:

https://ykybistra.wixsite.com/yky-bistra/methods