Резултати от търсенето

< Предишна буква А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ * Ю Я А-Я речник Следваща буква > < Предишна буква А-Я речник Следваща буква >

Митра: Големи въпроси < Предишен Методи 21. Следващ > #19 Задаване на отворени и трудни, дори без отговор въпроси на микрогрупа от деца пред компютър, за еСъучене Възраст: Деца Среда: Смесена Автор : Цитиран източник (и др.) Заедно в 21. Митра: Големи въпроси Описание на Митра-метода Алгоритъм по метода Митра-въпроси Инструкция за формулиране на Големи въпроси В Бистрей 21 Митра методика: Самоорганизирана среда за учене SOLE 1 Описание на Митра-метода Задаване на големи въпроси за независимо групово учене в микрогрупи чрез онлайн търсене “ Всеки може да създаде SOLE - да предизвика любопитството у децата, като им предложи да проучат голям въпрос , използвайки Интернет и възможността за съвместна работа. Ученето се случва спонтанно в тези целенасочено хаотични среда. ” (Из “ Наръчник за SOLE ”) Техническите условия за офлайн SOLE (офлайн микрогрупа, работеща заедно на компютър): Интернет връзка; Един компютър за приблизително 4 деца за офлайн група, с възможно по-голям монитор; Уеб камера; Бяла дъска за писане на въпроси или коментари. От един момент нататък С.Митра привлича и б аби-доброволци от Обединеното кралство, които общуват по 1 час седмично с децата по Скайп, от голям екран на стената. Така индийчетата, участващи в експеримента, подобряват езиковите си умения, както и уменията за общуване и за онлайн търсене. Приемат се и всякакви други доброволци. 1a Алгоритъм по метода Митра-въпроси На микрогрупи от деца пред компютри се задава голям въпрос : важно е въпросът да се зададе по такъв начин, че да възбуди любопитството им - все едно е част от естествен процес на откривателство ( ~ 5 минути); След всеки голям въпрос микрогрупата се оставя сама да намери отговора онлайн ( ~ 30-45 минути); SOLE -организаторът стои отзад и документира (чрез бележки и снимки), за да проследи промените във времето и впоследствие за пита децата за техния SOLE опит и преживявания; Преглед на отговорите : Децата споделят своите истории и съвместни открития, търсят приликите и разликите, както и връзки с други сфери; Дискутират по темата и своето търсене; Децата си дават взаимно обратна връзка относно себе си, микрогрупата и другите участници: какво биха променили следващия път, какво е било добре направено. ( ~ 10-20 минути); 1b Инструкция за формулиране на Големи въпроси 1 “Какво прави един добър голям въпрос? “Големите въпроси са тези, които нямат лесен отговор. Те често са отворени и трудни; те дори могат да бъдат без отговор. Целта им е да насърчат дълбоки и дълги разговори, вместо намиране на лесни отговори. Тези въпроси насърчават децата да предлагат теории, да работят в сътрудничество, да разсъждават и да мислят критично. Добър голям въпрос ще свърже повече от една предметни области: „Какво е насекомо?" напр. не засяга толкова различни теми (не е толкова добър въпрос), колкото „Какво би се случило със Земята, ако всички насекоми изчезнат?“. Някои въпроси са двусмислени, други точни, трети лекомислени, а някои затрогващи. Те може да са свързани с това, което децата учат в училище, с ежедневието или да бъдат нещо съвсем ново.” (Източник: наръчника “SOLE Toolkit ” 2 Започва се със съвсем прости и фокусирани въпроси, преди постепенно да се премине към по-трудните, такива без пряк отговор, философски въпроси или специфични за държава или регион; 3 Някои примери за големи въпроси: Устойчив ли е животът на земята? Ще имат ли роботите самосъзнание някой ден? Защо хората се подхлъзват, когато е мокро? Как очите ми започват да плачат, когато съм тъжен? Може ли нещо да е по-малко от нула? Коя е най-голямата заплаха за нашите океани понастоящем? Как е се е появила музиката? Какво е мозъкът? Кой е създал азбуката? 2 В Бистрей 21. Методът Големи въпроси може да бъде използван от експерти-Уки, Уква (Ук за ДОРИ-занималня), Аси при най-малките, дори и в по-ниските степени на задълбочаване: На груповите Уебинари/ еРаботилниц и; За внасяне разнообразие в Двучас и . < Предишен Методи 21. Следващ >

УПО Презентация в асансьор (Elevator Pitch) < Предишен Методи 21. Следващ > #119 Да успееш да предадеш най-важното за 30 до 60 секунди - времето, в което се возиш в асансьора с някого. Отличен метод за трениране на способността да се извлича есенцията от ученето. Възраст: Вси Среда: Автор : ИИ (и др.) Заедно в 21. Презентация в асансьор (Elevator Pitch) Същност: Да успееш да предадеш най-важното за 30 до 60 секунди - времето, в което се возиш в асансьора с някого. Философия : Отличен метод за трениране на способността да се извлича есенцията от ученето. В Бистрей 21.: Приложимо при У-блог-СборУП, ,Микрогрупа-ВПОВЕ и Дуо-ОВ, Уебинар/еРаб Обобщение от ИИ на Гугъл Търсене < Предишен Методи 21. Следващ >

Включване - Join YKY Гмур - Гмурване (С1-С2) < Предишна Степени и нива Следваща > Заедно в 21. Степени на задълбочаване в Уч:не: Трета, най-задълбочена Степен Гмур - Гмурване В Степен Гмур вече сте доста надълбоко в избраното Житейско занятие /тема . Интересът и търсенията ви много са се доближили или фактически са на специалист. Ето я и скалата ни: Топване ->Потапяне -> ГМУРВАНЕ Все пак знайно е, че познанието е океан и винаги можете да си намерите и по-дълбоко, и неизследвани глъбини - от вас зависи. Гмур проекти Що се отнася до видовете 21.проект, за Гмурване съответстват най-добре единичните Стандартен и С чернова. Предстои да се провери на практика хипотезата, че Черновата помага при Гмурване - в добавка към другите известни ползи от нея. На Гмур степен може да е петото изучавано Житейско занятие в Сборен проект 4+1, като разделянето на усилията и вниманието ви на пет най-вероятно ще се намалят дълбочината. Всеки от гореспоменатите три вида 21.проекти и е Степен Гмур е п о 5-пластовия У-пай модел : Пласт #1: Учене (У); Пласт #2 : У-документиране; Пласт $3: У-блог; Пласт #4: Вътрешно У-огледало; Пласт #4: Взаимодействия Форматна Гмур специализация По Житейски занятия, специализирането на Форматите 21. е следната: : Занимавки - под УКЛУБ : 💃 Изкуства, Спортове, Хоби, Туризъм, Игри; 🖼️ Изкуства (от Занимавки) и 📐 Науки - под ГМУК ; 🪞 Себепознание и избор на Житейски занятия , както и информиране по Препитания тип 🧑🍳 Професии и Кариери в Света на труда и бизнеса - под ОРИ (с детска версия под ДОРИ ); Препитания тип 🥗 Себегрижа , Себетруд, Агро и Занаяти ( Независими) - под ЕКОУМ (с детска версия под ДОРИ ) 🗽 Самообучение - под МОГА-Самоу ч; 💻 Курсове и програми към други/ неУКУ обучаващи организации като МООК, дистанционно обучение във висше/средно училище и пр. - под 🧑🎓 МОГА-еСтудент и ПРОФИ (с кариерна/бизнес насоченост); Гмур степен е налична под всеки от Формати 21 . , но гореизброените групи/видове Житейски занятия се учат само под специализираните за тях формати и са достъпни чрез междуформатна мобилност - временно присъединяване -като "съгрупник-Тематик" - към 21.група под съответния специализиран Формат 21. - Алтернативно, , тъй като специализацията касае преди всичко Ученето и съпътстващото го У-документиране, по останалите три пласта от седмичен 21. проект може да се Взаимодейства и в постоянната 21.група. Пример за междуформатна мобилност ОРИ-учащ преодолява форматната Гмур-специализация: така: 1) " Английски като чужд език " под формат МОГА-еСтудент (към МООК курс); 2) " Еко-климатици " под ЕКОУМ-формат; 3) " Дизайн и изграждане на Тракийските пирамиди в днешните български земи и по-широко" под ГМУК-формат (Култин - Културно-историческо наследство): 4) " Стрелба със собственоръчно направени лък" под УКЛУБ-форма т; 5) " Междуличностни умения за общуване - под своя ОРИ-формат . Решението коя Степен на задълбочаване да изберете за Учене за седмичен 21.проект е ваше и според субективното ви усещане. Винаги можете да превключите към друга Степен, ако почувствате нужда < Предишна Степени и нива Следваща >

Баба/дядо-метод - вариант на Митра-метод Назад УКУ-методи Напред Включване - Join YKY Определение: #1 Пенсиониран доброволец влиза в ролята на баба/дядо за микрогрупа от деца Възраст:: Деца и 60+ Среда: Онлайн Автор : Бистра (и др.) Баба/дядо-метод - вариант на Митра-метод Митра: Методика Самоорганизирана среда за учене SOLE Баба/дядо-метод: Пенсиониран доброволец влиза в ролята на баба/дядо на микро група от деца: Търпелив и мъдър събеседник, който има време да ги изслуша и да си поговори с тях за ученето и УКУ -занятияте, за взаимоотношения и изобщо за живота; Разказва по нещичко от своя житейски и професионален опит, когато го питат; Приемащ децата и добронамерен. Вижте Метода на бабата по Митра Назад Напред

Баба/дядо-метод - вариант на Митра-метод Назад УКУ-методи Напред Включване - Join YKY Определение: #1 Пенсиониран доброволец влиза в ролята на баба/дядо за микрогрупа от деца Възраст:: Деца и 60+ Среда: Онлайн Автор : Бистра (и др.) Баба/дядо-метод - вариант на Митра-метод Митра: Методика Самоорганизирана среда за учене SOLE Баба/дядо-метод: Пенсиониран доброволец влиза в ролята на баба/дядо на микро група от деца: Търпелив и мъдър събеседник, който има време да ги изслуша и да си поговори с тях за ученето и УКУ -занятияте, за взаимоотношения и изобщо за живота; Разказва по нещичко от своя житейски и професионален опит, когато го питат; Приемащ децата и добронамерен. Вижте Метода на бабата по Митра Назад Напред

У Акция / Учене на база Акция < Предишен Методи 21. Следващ > #53 Специфична форма на Учене през опит, при която малка група хора работят съвместно, за да решат реален организационен проблем, интегрирайки учене и решаване на проблеми. Възраст: Вси Среда: Вси Автор : ИИ (и др.) Заедно в 21. Учене- акция (У Акция) Action learning У-видове Активно: Опитване, Правене, Акция, Проба-грешка, От криване Описание: Специфична форма на Учене през опит, при която малка група хора работят съвместно, за да решат реален организационен проблем, интегрирайки учене и решаване на проблеми. Разлика от Учене през опит (Учене-Преживелица): Това е структурирано приложение на принципите на Учене през опит, специално фокусирано върху съвместното решаване на проблеми в организации или екипи. Процес: Включва цикли на задаване на интуитивни въпроси, действие въз основа на решения и рефлектиране (размисъл) върху научените “уроци”. Ползи: Подобрява решаването на проблеми, насърчава креативността, подобрява екипната работа и повишава мотивацията и ангажираността. < Предишен Методи 21. Следващ >

Джон Холт и „Как децата учат“ (по Питър Грей) < Предишен Модели за Бистрей 21. Следващ > Заедно в 21. Джон Холт и „Как децата учат“ (по Питър Грей) С малки съкращения - превод на статията на Питър Грей в www.psychologytoday.com "Как децата учат“ на Джон Холт "Холт беше проницателен и брилянтен наблюдател на децата. Ако беше изучавал някои видове животни, а не човешки деца, щяхме да го наречем натуралист (природоизследовател). Той наблюдаваше децата в тяхното естествено, свободно, може дори да се каже диво състояние, в което те не са контролирани от учител в класната стая или експериментатор в лаборатория. …Чрез такива наблюдения той стига до някои дълбоки заключения относно ученето на децата. Ето обобщение за тях, което (авторът Питър Грей) извадих от страниците на “Как децата учат”. 1. Децата не избират да учат нещо, за да го правят в бъдеще. Те избират да правят точно в момента това, което другите в техния свят правят, и учат чрез правене. … Те искат да правят реални неща на момента. Като правят това, което искат, те също се подготвят чудесно за бъдещето, но това е страничен ефект. Мисля, че това е основното прозрение на книгата - повечето от другите идеи са повече или по-малко производни. Децата са блестящи учещи, защото те не смятат себе си за учещи: те мислят за себе си като за правещи. Те искат да участват в цялостни, смислени дейности - като тези дейности, които виждат около себе си -, и не се страхуват да опитат. Те искат да ходят като другите хора, но в началото не им се удава. Така те продължават да опитват ден след ден и ходенето им се удава все по-добре. Те искат да говорят както другите хора, но в началото не знаят за връзката между звуците и значенията. Техните изречения ни изглеждат като бръщолевене на безсмислици, но в съзнанието на детето то говори (както пише Холт на стр. 75). Подобрението идва, защото детето обръща внимание на говоренето на другите, постепенно улавя някои от повтарящите се звуци и техните значения и ги въвежда в собствените си изказвания по все по-подходящ начин. Докато децата растат, те продължават да се занимават с дейностите на другите около тях и, по непредвидими начини в непредвидими моменти избират тези дейности, които искат да правят и започват да ги правят. Децата започват да четат, защото виждат, че другите четат и, ако им четат, те откриват, че четенето е път към насладата от историите. Децата не стават четящи чрез първоначално учене да четат - те започват направо с четене. Те могат да четат знаците, които разпознават. Те могат да рецитират дословно думите в научена наизуст малка книжка, докато прелистват страниците; или могат да прелистват страниците на непозната книга и да казват каквото им хрумне. Ние може да не наричаме това четене, но за детето това е четене. С течение на времето детето започва да разпознава определени думи дори в нов контекст и започва да прави изводи за връзката между букви и звуци. По този начин четенето на детето се подобрява. Ходенето, говоренето и четенето са умения, които почти всеки в нашата култура усвоява, защото те са много разпространени. Други умения биват избирани по-селективно от очарованите от тях по някакъв начин. Холт дава пример с шестгодишно момиче, което се интересува от писане с електрическа пишеща машина (това е било през 60-те години)… Вие и аз може да кажем, че детето се учи да ходи, говори, чете или пише; но от гледна точка на детето това е погрешно. Детето ходи с първата стъпка, говори с първото гукане или бърборене, чете с първото разпознаване на знака точка и пише с първото натискане на клавишите. Детето не се учи да прави това - то ги прави от самото начало и в процеса на правенето става все по-добро в тях. … 2. Децата преминават от цяло към част в своето обучение, а не от част към цяло. Това очевидно е следствие от факта, че децата учат, защото са мотивирани да правят нещата, които виждат другите да правят. Те, разбира се, са мотивирани да правят цели неща, а не парчета, отделени от цялото. Те са мотивирани да говорят смислени изречения, а не фонеми. Никой не говори фонеми. Те са мотивирани да четат интересни истории, а не да запомнят връзките между графемите и фонемите или да се задълбочават в думите, които се виждат. Както Холт посочва многократно, една от най-големите ни грешки в училищата е да разделяме задачите на компоненти и да се опитваме да накараме децата да практикуват компонентите изолирани от цялото. По този начин ние превръщаме това, което би било смислено и вълнуващо, в нещо безсмислено и скучно. Децата улавят компонентите (напр. отношенията графема-фонема) естествено и случайно, докато са погълнати в увлекателното си занимание да правят неща, които са реални, смислени и цялостни. 3. Децата се учат чрез правене на грешки и след това забелязват и коригират собствените си грешки. Децата са мотивирани не само да правят това, което виждат другите да правят, но и да го правят добре. Те не се страхуват да правят това, което все още не могат да правят добре, но заедно с това не са слепи за несъответствията между собственото си изпълнение и това на експертите, които виждат около себе си. И така те веднага започват с правене, но след това, като повтарят вече направеното, работят за подобряване. По думите на Холт (стр. 34), „Много малките деца изглежда имат това, което може да се нарече инстинкт за майсторство. Склонни сме да не го виждаме, защото те са неумели и материалите им са груби. … И по-късно (стр. 198), „Когато не са подкупени или тормозени, те искат следващия път да направят каквото и да било по-добре, отколкото са го правили преди.“ Като възрастни имаме силна склонност да коригираме децата, да им посочваме грешките, вярвайки, че им помагаме да учат. Но правейки това, според Холт, на практика омаловажаваме детето, казвайки му, че то или тя не го прави както трябва и ние можем да го направим по-добре. Ние караме детето да се чувства съдено и следователно тревожно, като по този начин отнемаме част от безстрашието му да опита тази или друга нова дейност. Така може да накараме детето да се отвърне от дейност, която всъщност сме искали да подкрепим. Когато едно дете за първи път започне дейност, то не може да се тревожи за грешки, защото това би направило невъзможно започването. Само детето знае кога е готово да обърне внимание на грешките и да ги коригира. Холт посочва, че не е нужно да коригираме децата, защото те са много добри в това да се самокоригират. Те непрекъснато се опитват да подобрят това, което правят, според собствен график и по собствен начин. Като илюстрация Холт описва наблюдението си на малко момиченце, което прочита погрешно определени думи, докато чете някаква история на глас, но след това поправя собствените си грешки при последващите препрочитания, разбирайки кое има смисъл и кое не. По думите на Холт (стр. 140), „Оставена сама, без да бърза, без да се тревожи, тя успя сама да открие и коригира повечето от грешките.“ 4. Децата могат да учат по-добре, като гледат от по-големи деца, отколкото като гледат от възрастни. Холт посочва, че малките деца са доста наясно по какво не са толкова компетентни, колкото възрастните около тях, и това може да бъде източник на срам и безпокойство, дори ако възрастните не им го натякват. Той пише (стр 123), „Родителите, които правят всичко добре, не винаги могат да бъдат добър пример за децата си - понякога такива деца смятат, че тъй като те не могат да са толкова добри, колкото родителите си, няма смисъл дори да се опитват. Това, казва той, е причината децата да учат по-добре, като гледат от малко по-големи деца, отколкото като гледат от възрастни. Като един пример той описва (стр. 182) как младите момчета естествено и ефективно подобряват своите умения за софтбол, като наблюдават малко по-големи и по-опитни момчета, по-добри от тях -но не толкова по-добри, че да са недостижими. Това наблюдение се вписва много добре в констатациите от моите (на Питър Грей) изследвания за значимостта на смесената по възраст игра .... 5. Фантазията предоставя на децата средство за правене на и за учене от дейности, които те все още не могат да извършват реално. Редица психолози, включително и аз (Питър Грей), са писали за когнитивната стойност на фантазията и как тя е в основата на най-висшата форма на човешко мислене, - хипотетичното разсъждение... Но Холт ни дава друго прозрение (инсайт) за фантазията: тя предоставя средство за „правене“ на това, което детето не може да направи реално. В своя дискусия за фантазията Холт критикува възгледа, поддържан от Мария Монтесори и някои от нейните последователи, че фантазията трябва да се обезсърчава при децата, защото е бягство от реалността. … Едно малко дете наистина не може да кара камион, но във фантазията може да бъде шофьор на камион. Чрез тази фантазия то може да научи много за камионите и дори нещо за шофирането, и докато кара своя камион играчка, да имитира истинските камиони. Холт посочва, че децата, които играят фантазни игри, обикновено избират роли, които съществуват в света на възрастните около тях. Те се представят за майки или татковци, шофьори на камиони,… . В играта си те моделират, доколкото могат, своето разбиране за това какво правят възрастните в тези роли. Научих от антрополози, че подобни фантазии са били нормални за децата във всички епохи. … Тази точка за фантазията е още едно уточнение на основната мисъл на Холт, че децата се учат, като правят това, което искат да правят в момента, а не като се упражняват за в бъдеще.… 6. Децата осмислят света, като създават умствени модели и асимилират нова информация към тези модели. Докато децата взаимодействат със света, техните умове са активни непрекъснато. Те се опитват да осмислят нещата. Холт посочва, както и други (вкл. Пиаже…), че децата наистина са учени, развиващи догадки (хипотези) и след това тестващи тези предчувствия, приемайки ги, модифицирайки ги или отхвърляйки ги въз основа на опита. Но мотивацията на детето трябва да идва отвътре; тя не може да им бъде наложена. Като илюстрация Холт описва случаи, при които деца, на които е било позволено просто да си “играят“ на балансиране на греди и с махало, когато си поискат, са научили много повече и по траен начин за естествените закони на баланса и действието на махалото, отколкото тези, на които последните са били специално преподавани. Децата често използват ментални модели, които са развили от предишни дейности, за да им помогнат да осмислят новите дейности. Холт дава прекрасен пример за момче, което обичало влаковете и знаело много за тях. Когато това момче започва да се интересува от четене, той забелязва, че едно отпечатано изречение е като влак с преден и заден край, който се движи в определена посока. Той нарича главната буква в началото „двигател“, а точката в края „камбуз“… … Когато преработва книгата за второто издание (публикувана през 1983 г.), той вмъква много корекции, които разкриват нарастващото му убеждение, че преподаването от всякакъв вид обикновено е грешка, освен ако се касае за отговор на изрична молба на учащия за помощ. Ето, например едно от неговите вмъквания от 1983 г. (стр. 112): „Когато преподаваме, без да ни питат, ние всъщност казваме: „Не си достатъчно умен, за да знаеш, че трябва да научиш това, и не си достатъчно умен, за да го научиш." И няколко страници по-късно (стр. 126) той добави: „Духът на независимост в ученето е един от най-ценните активи, които един учещ може да притежава, и ние, които искаме да помогнем на децата да учат - у дома или в училище -, трябва да се научим да го уважаваме и да го насърчаваме.“ Децата естествено се съпротивляват на това да бъдат обучавани, защото това подкопава тяхната независимост и доверието им в собствените им способности да проумеят нещата и сами да поискат помощ, когато имат нужда от нея." ... Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/freedom-learn/201712/the-joy-and-sorrow-rereading-holt-s-how-children-learn < Предишен Модели за Бистрей 21. Следващ >

Баба/дядо-метод - вариант на Митра-метод Назад УКУ-методи Напред Включване - Join YKY Определение: #1 Пенсиониран доброволец влиза в ролята на баба/дядо за микрогрупа от деца Възраст:: Деца и 60+ Среда: Онлайн Автор : Бистра (и др.) Баба/дядо-метод - вариант на Митра-метод Митра: Методика Самоорганизирана среда за учене SOLE Баба/дядо-метод: Пенсиониран доброволец влиза в ролята на баба/дядо на микро група от деца: Търпелив и мъдър събеседник, който има време да ги изслуша и да си поговори с тях за ученето и УКУ -занятияте, за взаимоотношения и изобщо за живота; Разказва по нещичко от своя житейски и професионален опит, когато го питат; Приемащ децата и добронамерен. Вижте Метода на бабата по Митра Назад Напред

Дуо-ОВ (Обратна връзка в дует) < Предишен Методи 21. Следващ > #8 Самоорганизирана взаимна обратна връзка в дует - от двама съдружници. Възраст: Вси Среда: Автор : Бистра (и др.) Заедно в 21. Самоорганизирана взаимна обратна връзка в дует - от двама съдружници. Мястото й е ккря на Ден 3к при УПЕС (Единичен стандартен проект)) или кдообеда на Ден 5к - при проекти с Чернова (УПЧ ). Така взаимните обратно връзки стават 2 вместо 1 - в средата и след завършването на основната работа по 21.проект. Вместо Дуо-ОВ, би могло да се самоорганизират още една Микрогрупа - пак за ВПОВЕ (Взаимни прегледи с в обратна връзка чрез еформа) или само за вербална обратна връзка, може би и обсъждане. . < Предишен Методи 21. Следващ >

Опитване < Предишен Методи 21. Следващ > #30 Опитване на множество Житейски занятия (Занимавки, Науки и Препитания) с цел учене или ориентиране - повърхностно и краткотрайно приключение, с наблягане на най-привлекателното, увлекателното и удивителното Възраст: Вси Среда: Смесена Автор : Бистра (и др.) Заедно в 21. Опитване Що е опитване * Степени на задълбочаване Опитване У Опитване У Преживелица Ориентиране-Опитване 1 Що е Опитване Опитването съответства на първата, повърхностна степен на задълбочаване “Опитай по малко от много (ОП) и цели ориентиране в Житейските занятия (Занимавки, Науки и Препитания) и избор на някои от тях за последващо Задълбаване във втората степен - ИЗ (Избери и задълбай), до Гмурване в една или две накрая. За опитването на занятие е характерно: То е повърхностно и краткотрайно; Дейността е представена откъм най-привлекателните, удивителните и увлекателните й страни; Опитването по възможност повече практика, "ръка да пипне"и Потапяне в реална среда; Осъществява се чрез: Въвод ; Взаимодействие с експерт-Ук , ако такъв е поканен от групата или индивидуално от учащия: Наблюдение , Учене чрез Наблюдение и въпроси към експерта-Ук, вкл. относно неговия опит и път в занятието; Помагане на експерта-Ук чрез изпълнение на неспециализирани задачи, намясто при вето ( Потапяне / : Наместване ); Правене - извършване на достъпни като ниво на компетентност елементи на занятието; Степените на задълбочаване (нивата) може да варирар леко в рамките на един пакет за ориентационен У-формат, но по принцип всеки вид пакет обуславя броя ОП , ИЗ и Гмур за определения брой седмици. 2 Степени на задълбочаване в учене Първа, повърхностна степен: Опитай по малко от много Житейски занятия / теми (ОП) Бай-застъпена под ОРИ и ДОРИ формати, а в другите - по избор на учащите; Втора, средна степен: Избери и задълбай (ИЗ) - застъпена както предишната степен ОП; Трета, най-дълбока степен: Гмур (Гмурване) Гмурването по основни видове занятия е под специфичен формат (вижте списъка в описанието на степен Гмур на страницата Степени и нива.) Учащият си избира с коя степен на задълбочаване да започне изучаването на ЖЗ/тема в Бистрей 21. Учище по усет. Впоследствие може да превключва между степените по отделни теми и седмици. < Предишен Методи 21. Следващ >

У Наблюдение / Учене през Наблюдение < Предишен Методи 21. Следващ > #66 Директния процес на учене чрез наблюдение на поведението на другите, включително техните действия, нагласи и емоционални изрази. Възраст: Вси Среда: Вси Автор : ИИ (и др.) Заедно в 21. Учене Наблюдение Observational Learning Наблюдението - културно-онаследено учене Определение: Директния процес на учене чрез наблюдение на поведението на другите, включително техните действия, нагласи и емоционални изрази. Ключови аспекти: Внимание: Учащия трябва да обръща внимание на поведението на модела. Запаметяване: Учащият трябва да може да запомни или съхрани наблюдаваната информация. Възпроизвеждане: Учащият трябва да може физически да възпроизведе наблюдаваното поведение. Мотивация: Учащият трябва да бъде мотивиран да възпроизведе поведението. Връзка със социалното учене (по теорията на А. Бандура): Ученето-наблюдение е ключов механизъм в по-широката рамка на Теорията за социалното учене. < Предишен Методи 21. Следващ >