Общото между УКУ-курс и “урок” по учебен предмет от масоворазпространената класно-урочна система:

1.  Поредица от свързани срещи по даден “предмет” / житейско занятие или тема - в УКУ това важи поне за някои от форматите, напр. ГМУК-формат;

2. Наличието на систематизирана програма от теми - в УКУ всеки експерт-Ук предлага Сиспротем, а в масовите обучаващи институции днес тя е заложена като учебна програма и е във всеки учебник.

   
   

 Основни отлики на УКУ-курс от традиционен курс:

1.  Учащият и УКУ-групата самоуправляват ученето си -какво, как, с кого, от кого да учат -, като избират, решават, иницииират, договарят...; 

2. Всичко е насочено към помагане на ученето и учащите, включително позициите и ролите в УКУ-тим, сътрудниците и партньорите (няма йерархична пирамида);

3.  В една УКУ-група може да има пълен асинхрон по отноьшение на изучавани обекти, източници и начини, но с обединяващо споделяне на рефлексии от всеки по индивидуалното му учене, според общо решените от групата начини за това;

4.  Презентирането на учебното съдържание в УКУ е по метода Въвод (въвеждаща презентация), който има поне няколко варианта:

   1.  Да го има - разработено от експерт-Ук/и, от самите учащи, от поканено "светило"(изявен по занятието/темата, супер специалист) или от всеки желаещ (хаштаг-въвод);

   2.  Да няма въвод (както и да няма поканени експерт-Уки): ползва се информация по индивидуален избор, например учебник; 

   3. Смесено: някои учащи в групата ползват наличен въвод, други не (или сами го разработват);

5. Основен УКУ-метод е проектна работа.

   
   

 Продължителността и степента на УК-задълбочаване по изучавано занятие/тема:

1. Са по избор на учащия;

2. Могат да бъдат променяни често - ежеседмично при всеки нов проект;

3. Да са различни за учащите в рамките на една УКУ-група;